8.09.2009 г., 13:48 ч.

Насън и наяве 

  Поезия » Друга
615 0 2
Двама с теб се движим по брега,
ласкаво докосва ни морето.
Слънцето, видяло своя образ,
сякаш се усмихва на небето.
Движим се, а пясъкът поглъща
стъпките, пропити със мълчание.
Не! От тука после няма връщане.
Или пък поне не ще сме същите.
Сянката ми сянката ти търси,
но оставаш ти съвсем назад.
Да! За тебе туй присъщо е!
Връщаш се във собствения свят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Трифонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??