Двама с теб се движим по брега,
ласкаво докосва ни морето.
Слънцето, видяло своя образ,
сякаш се усмихва на небето.
Движим се, а пясъкът поглъща
стъпките, пропити със мълчание.
Не! От тука после няма връщане.
Или пък поне не ще сме същите.
Сянката ми сянката ти търси,
но оставаш ти съвсем назад.
Да! За тебе туй присъщо е!
Връщаш се във собствения свят. ...