Nella_gold (Нели )
841 4525
1.06.2010 г., 6:59 ч.

Нататък... 

  Поезия » Друга
533 0 5

Пак си скрил молива, нали?!

Ще опитам да пиша с мисъл.

В мисълта ти,

върху листа, който след това

старателно ще сгъна

и ще запечатам

в прашна бутилка от вино.

А после ... от брега,

там, при високата скала,

ще я захвърля във водната стихия така,

че дори морето да разплача.

За да...

всъщност дали ще стигне до теб,

е трудно да гадая,

но бих предпочела, да не я откриваш.

Защото хартията

ще се е превърнала в ...

най-суровата истина,

която едва ли би искал да чуеш...

За всичко онова, което не съм успяла

да превъзмогна във времето от - до...

И ще си нося белезите му

по обвивката на душата...

И, запълвайки онази дупка

на тесния коларски път,

останал зад гърба ми,

с камъните, хвърлени по мене...

И после ...

Да стъпя на земята -

най-вече, за да продължа нататък.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??