Нататък...
Пак си скрил молива, нали?!
Ще опитам да пиша с мисъл.
В мисълта ти,
върху листа, който след това
старателно ще сгъна
и ще запечатам
в прашна бутилка от вино.
А после ... от брега,
там, при високата скала,
ще я захвърля във водната стихия така,
че дори морето да разплача.
За да...
всъщност дали ще стигне до теб,
е трудно да гадая,
но бих предпочела, да не я откриваш.
Защото хартията
ще се е превърнала в ...
най-суровата истина,
която едва ли би искал да чуеш...
За всичко онова, което не съм успяла
да превъзмогна във времето от - до...
И ще си нося белезите му
по обвивката на душата...
И, запълвайки онази дупка
на тесния коларски път,
останал зад гърба ми,
с камъните, хвърлени по мене...
И после ...
Да стъпя на земята -
най-вече, за да продължа нататък.
© Нели All rights reserved.
