lips_of_angels (Ем)
164 5067
7.03.2010 г., 21:51 ч.

Натежа ми небето 

  Поезия
1186 0 24

Натежа ми небето. Някак все ми е тъмно.

Вече тридесет пъти се опитвам да литна.

А небето ме гледа - така е намръщено,

че не дава дори да го питам за изгрева.

 

Аз му викам по име, а пък то се обръща.

Пита искам ли още във мен да се стъмва.

А  аз му разказвам как копнея за къща

и за няколко ситни мъниста от слънце.

 

Как събирам останки от малкото синьо

и се питам дали не е късно за връщане.

И преглъщам на хапки всичко горчиво,

докато съвсем не заприлича на дишане.

 

Натежа ми небето. Да вали, да се свършва.

Даже птиците вече ме забравиха, тихи.

А пък аз обещавам - след ден ще се върна.

Само нека веднъж да докосна звездите.

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??