8.07.2018 г., 11:10

Научи ме, Живот

432 1 8

Научи ме дните да обличам

в буйни песни, в галещи лъчи,

бос в ливади до безспир да тичам,

да обяздвам морските вълни.

 

Научи ме щедро да мечтая

и дори високо да летя,

че мечтите пътят са към Рая –

не за мен, на други да даря.

 

Научи ме да обичам жарко,

да милея скъпа и деца,

да посрещам старата си майка,

да съм рамо с рамо до баща.

 

Научи ме вечно да прощавам,

да не помня мерзост и лъжи.

Нека във душата ми остават,

само най-красивите звезди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...