13.08.2019 г., 7:26

Научи ме, майчинко

1.7K 4 19

   

              Посвещавам на Стефка Манева

 

    

Камък ми е легнал, майчинко, 

на сърце ми, на душа ми.

Камъкът - олово, майчинко, 

огън, разтопена лава.

  

Как да го премахна, майчинко? 

Нито дишам, ни живея.

Въздухът тежи ми, майчинко.

Как отново да запея? 

     

Прошката е лесна, майчинко -

не задържам гняв, ни злоба,

но дали със нея, майчинко,

да обичам пак ще мога?

   

Научи ме, майчо! Майчинко,

ни съм жива, ни умирам!

След предателството, майчинко,

как доверие да имам...

 

     

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочувствен стих в духа на народното творчество. При предателството, единственото спасение е прошката, ако е истинска. Поздравление за стиха!
  • Светли и благословени празници, Ена! Бъди!
  • Много ми хареса, Ели! В духа на българската народна поетична и песенна традиция...
  • Благодаря ти, Златна!
    Така е, прошката за мен не е проблем, защото се опитвам да разбера човека, който ме е предал, защо го е направил, причините за причините...
    Прощавам, наистина прощавам. Болката минава, обидата също... става ми леко и видро на душата...
    Но доверието вече го няма...
    И досега си задавам въпроса какво е да простиш. И засега отговорът не е изчерпателен.
    След като нещо се счупи, след като умре в своята цялост, само Бог може да го съживи точно същото, непроменено и идентично.
    Може би на нас хората не ни е дадено това, божественото... и колкото и силни, любящи и прощаващи... безрезервни да сме, то е само фрагментарно...
    Затова и прошката носи комфорт само за нас самите, прощаващите, но не и за взаимоотношенията между хората...
    Благодаря ти, че беше тук!
  • "След предателството, майчинко,
    как доверие да имам..."
    "Прошката е добродетел на смелите", казва Индира Ганди. Тя е най-великият лечител!
    А доверието не се наследява, доверието се учи, мила Ена!
    Хубава и творческа вечер!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...