Ена (Елена Гоцева)
495 13486
13.08.2019 г., 7:26 ч.

Научи ме, майчинко 

  Поезия » Друга
1346 4 19

   

              Посвещавам на Стефка Манева

 

    

Камък ми е легнал, майчинко, 

на сърце ми, на душа ми.

Камъкът - олово, майчинко, 

огън, разтопена лава.

  

Как да го премахна, майчинко? 

Нито дишам, ни живея.

Въздухът тежи ми, майчинко.

Как отново да запея? 

     

Прошката е лесна, майчинко -

не задържам гняв, ни злоба,

но дали със нея, майчинко,

да обичам пак ще мога?

   

Научи ме, майчо! Майчинко,

ни съм жива, ни умирам!

След предателството, майчинко,

как доверие да имам...

 

     

 

 

 

© Елена Гоцева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прочувствен стих в духа на народното творчество. При предателството, единственото спасение е прошката, ако е истинска. Поздравление за стиха!
  • Светли и благословени празници, Ена! Бъди!
  • Много ми хареса, Ели! В духа на българската народна поетична и песенна традиция...
  • Благодаря ти, Златна!
    Така е, прошката за мен не е проблем, защото се опитвам да разбера човека, който ме е предал, защо го е направил, причините за причините...
    Прощавам, наистина прощавам. Болката минава, обидата също... става ми леко и видро на душата...
    Но доверието вече го няма...
    И досега си задавам въпроса какво е да простиш. И засега отговорът не е изчерпателен.
    След като нещо се счупи, след като умре в своята цялост, само Бог може да го съживи точно същото, непроменено и идентично.
    Може би на нас хората не ни е дадено това, божественото... и колкото и силни, любящи и прощаващи... безрезервни да сме, то е само фрагментарно...
    Затова и прошката носи комфорт само за нас самите, прощаващите, но не и за взаимоотношенията между хората...
    Благодаря ти, че беше тук!
  • "След предателството, майчинко,
    как доверие да имам..."
    "Прошката е добродетел на смелите", казва Индира Ганди. Тя е най-великият лечител!
    А доверието не се наследява, доверието се учи, мила Ена!
    Хубава и творческа вечер!
  • Благодаря ти, Иржи!
    Почувствала си го...
    Все още страдам, когато ме предадат, макар хората да са свикнали с предателствата... и за тях може да звучи банално...
  • Това повторение на обръщението към майката се забива направо в сърцето!Личи,че пишеш и плачеш,Ена,това се предава и на читателя....Много,много силно.....
  • Благодаря ви, момчета!
    Зем, прав си. В случай, че целта е фолклор.
    Тук обаче няма цел. Това е буквално изплакано в много тежък за мен момент. Когато душата ме боли непоносимо, плача с "майчинко", "майчо"... не знам дали е разбираемо, но това е най-свидното ми обръщение към майка ми... най-интимното... когато ти е останало само това...
    А стихът е наистина откровение...
  • ех, ена, ена...замисълът е добър, изпълнението -не! Освен "майчинко" дрга дума речено по народному няма.Постарай се повече друг път!Зем.
  • От предателството винаги боли.Тази близост до народния фолклор засилва внушението.
  • Благодаря ви!
    Светъл празник!
  • Поздравления за творбата!
  • Важно е ти да не предаваш себе си! Искреност, нараненост. Събужда... Поздрави, Ена!
  • Чудесна идея и много добро изпълнение! Поздравления!
  • Благодаря ви, момичета!
    Тези думи ме събудиха през нощта...
    Когато боли от преданелство...
  • Поздравявам те за стремежа да сближиш поезия и фолклор! Трудна задача, но пък прави стиха толкова притегателен!
  • Ех, Ена...Това не го умея - прощаването. Замисли ме...
  • Трудни са отговорите на всичките тези въпроси.
  • дали като простиш, забравяш?
Предложения
: ??:??