5.05.2020 г., 23:01 ч.

Научих 

  Поезия » Философска, Гражданска
572 0 1

Мина благ предвечен вихър

и събуди недокосната надежда,

из нощта разцъфнала и тиха

светлината взе да се оглежда!

 

Необят - от атоми, от вещи -

взе в премъдрост да ликува,

че и в немощите си човешки

в мир живота тържествува!

 

Често губим чистата надежда,

често се оказваме във плен,

затова научих да се вглеждам

в себе си и хората край мен!!!

 

~~~~~

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??