p74poli (ЛЪЧИСТА) p74poli (ЛЪЧИСТА)
5 297
May 5, 2020, 11:01 PM

Научих

974 0 1

Мина благ предвечен вихър

и събуди недокосната надежда,

из нощта разцъфнала и тиха

светлината взе да се оглежда!

 

Необят - от атоми, от вещи -

взе в премъдрост да ликува,

че и в немощите си човешки

в мир живота тържествува!

 

Често губим чистата надежда,

често се оказваме във плен,

затова научих да се вглеждам

в себе си и хората край мен!!!

 

~~~~~

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0