Мина благ предвечен вихър
и събуди недокосната надежда,
из нощта разцъфнала и тиха
светлината взе да се оглежда!
Необят - от атоми, от вещи -
взе в премъдрост да ликува,
че и в немощите си човешки
в мир живота тържествува!
Често губим чистата надежда,
често се оказваме във плен,
затова научих да се вглеждам
в себе си и хората край мен!!! ...