14.01.2012 г., 13:21

Научих се

1.6K 0 27

  Научих се 

          да казвам "да", когато сърцето крещи "да"!

  Научих се

         да искам и да имам зора!

  Научих се

         да бъда добра!

 

  Научих се

          да летя, дори с наранено крило!

  Научих се 

          да не питам "защо"!

  Научих се

          да се радвам на малкото добро!

 

  Научих се

          да вземам от слънцето светлина!

  Научих се

          да рисувам  мечта!

  Научих се

          да обичам, без тъга!

 

  Научих се

          прошка да искам и давам от сърце!

  Научих се

          да не стискам нищо в ръце!

  Научих се

         да знам кое е "да" и кое "не"!

 

  Научих се

          да пея на глас!

  Научих се

          да бъда открита за вас!

  Научих се

          да бъда АЗ!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма място за отстъпление!
    Благодаря ти, Крис!
  • "научих се
    да летя, дори с наранено крило!"
    .................................
    Това го могат само силните и
    истинските... Посланието на
    стиха ти съдържа непреходни
    общочовешки ценности!
    Поздрави и за смелата лирическа,
    и за мъдрата поетеса! БЪДИ!
  • Благодаря, Поли!
    Всичко е относително...
  • Знанието поражда и сила, както в стихът ти се казва:.. "Научих се..!"
    ..Браво Мила!
  • Съгласна съм и ти Благодаря, Ивайло! Чудех се как да го определя и се колебаех, наистина!
    Надделя позитивният заряд...
    Благодаря, Нина!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...