Jan 14, 2012, 1:21 PM

Научих се

1.6K 0 27

  Научих се 

          да казвам "да", когато сърцето крещи "да"!

  Научих се

         да искам и да имам зора!

  Научих се

         да бъда добра!

 

  Научих се

          да летя, дори с наранено крило!

  Научих се 

          да не питам "защо"!

  Научих се

          да се радвам на малкото добро!

 

  Научих се

          да вземам от слънцето светлина!

  Научих се

          да рисувам  мечта!

  Научих се

          да обичам, без тъга!

 

  Научих се

          прошка да искам и давам от сърце!

  Научих се

          да не стискам нищо в ръце!

  Научих се

         да знам кое е "да" и кое "не"!

 

  Научих се

          да пея на глас!

  Научих се

          да бъда открита за вас!

  Научих се

          да бъда АЗ!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма място за отстъпление!
    Благодаря ти, Крис!
  • "научих се
    да летя, дори с наранено крило!"
    .................................
    Това го могат само силните и
    истинските... Посланието на
    стиха ти съдържа непреходни
    общочовешки ценности!
    Поздрави и за смелата лирическа,
    и за мъдрата поетеса! БЪДИ!
  • Благодаря, Поли!
    Всичко е относително...
  • Знанието поражда и сила, както в стихът ти се казва:.. "Научих се..!"
    ..Браво Мила!
  • Съгласна съм и ти Благодаря, Ивайло! Чудех се как да го определя и се колебаех, наистина!
    Надделя позитивният заряд...
    Благодаря, Нина!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...