Навик
Изхвърляш ми събрани
пеперудени крила,
пробиваш дупки
в тях с цигари.
Вкуса на туй
и много минали лета
на небцето ти
коварно пари.
На предна* пак
ти давам свобода,
но навик все
натам те мами;
И сутрин докато
до теб лежа,
подушвам дупките
в крилата изгорели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени