Навик
НАВИК
Навик е утрото да ме събужда.
Навик е да стоиш до мен.
Днес да си моя, утре - чужда.
Навик ли е да бъда в плен?
Навик е гнездо да имам,
навик е някой да търпим.
Навик е - да тръгна след любима.
Навик ли е – любов да ослепим?
И по навик с незрящи пръсти -
натискам спусъци безброй.
Набожно някой се прекръсти.
… Убих по навик - някой свой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
