Навик

7.01.2009 г., 12:57 ч.

Поезия

439 0 3

НАВИК

Навик е утрото да ме събужда.

Навик е да стоиш до мен.

Днес да си моя, утре - чужда.

Навик ли е да бъда в плен?

Навик е гнездо да имам,

навик е някой да търпим.

Навик е - да тръгна след любима.

Навик ли е – любов да ослепим?

И по навик с незрящи пръсти -

натискам спусъци безброй.

Набожно някой се прекръсти.

… Убих по навик - някой свой!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ala72 (Лейди Ди)

2009-01-11T19:28:02+02:00

Ето това вече е нещо друго! Чета , а сякаш се лее!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-01-07T14:40:16+02:00

Тъжно е заради навика!
меланхолик (Йордан Серафимов)

2009-01-07T12:58:44+02:00

...навик, да, всичко това е навик. Защото човек търси щастието си там където е свикнал да го намира. а смъртта - това е най-големия навик. накрая всички свикваме с нея.