Jan 7, 2009, 12:57 PM

Навик

  Poetry
586 0 3

                НАВИК

Навик е утрото да ме събужда.

Навик е да стоиш до мен.

Днес да си моя, утре - чужда.

Навик ли е да бъда в плен?

Навик е гнездо да имам,

навик е някой да търпим.

Навик е - да тръгна след любима.

Навик ли е – любов да ослепим?

И по навик с незрящи пръсти -

натискам спусъци безброй.

Набожно някой се прекръсти.

… Убих по навик - някой свой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ето това вече е нещо друго! Чета , а сякаш се лее!
  • Тъжно е заради навика!
  • ...навик, да, всичко това е навик. Защото човек търси щастието си там където е свикнал да го намира. а смъртта - това е най-големия навик. накрая всички свикваме с нея.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...