Навик
научени да мерим славата на пътя
със собствената мярка на ръста
изгубваме усещането за посока
и тихичко потъваме в пръста
да там е тъмно топло и уютно
и някак тясно пълно е с копнеж
отпиваме от соковете на земята
и тръгва вертикалният градеж
претегляме товара на делата
нали все пак нагоре ще вървим
и се кълнем пред синевата
че няма с нищо да я нараним
неволно всеки път се срутва
идеята за вярност и за чест
дори в представата за свободата
а после съжаляваме мига злочест
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
