8 авг. 2016 г., 19:37

Навик 

  Поэзия » Другая
377 1 8

научени да мерим славата на пътя

със собствената мярка на ръста

изгубваме усещането за посока

и тихичко потъваме в пръста

 

да там е тъмно топло и уютно

и някак тясно пълно е с копнеж

отпиваме от соковете на земята

и тръгва вертикалният градеж

 

претегляме товара на делата

нали все пак нагоре ще вървим

и се кълнем пред синевата

че няма с нищо да я нараним

 

неволно всеки път се срутва

идеята за вярност и за чест

дори в представата за свободата

а после съжаляваме мига злочест

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??