Aug 8, 2016, 7:37 PM

Навик 

  Poetry » Other
376 1 8

научени да мерим славата на пътя

със собствената мярка на ръста

изгубваме усещането за посока

и тихичко потъваме в пръста

 

да там е тъмно топло и уютно

и някак тясно пълно е с копнеж

отпиваме от соковете на земята

и тръгва вертикалният градеж

 

претегляме товара на делата

нали все пак нагоре ще вървим

и се кълнем пред синевата

че няма с нищо да я нараним

 

неволно всеки път се срутва

идеята за вярност и за чест

дори в представата за свободата

а после съжаляваме мига злочест

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??