20.08.2020 г., 7:43 ч.

Навярно има смисъл 

  Поезия
5.0 / 26
1181 19 32
Не го намирам в късното ми лято,
когато пеперудите заспиват,
но пак съм жадна, вече е посято,
ожънато, раздадено, изпито.
Надничам крадешком зад скъсан облак:
звездите се гримират и обличат.
Тревата мека се прибира в гоблен,
от който с ма́хови пера́ отлитат
бека́сите, отпили дъжд последен
и тази мисъл не ми дава ми́ра.
Благодаря, че с тебе ме завлече
на шепа слънчоглед и чаша бира. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
  • Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
  • Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...
  • Наизустих си сънищата, Боже, в очакване на знак да ме повикаш. Сълзите по съсухрената кожа ме парят,...

Още произведения »