Навярно има смисъл
Не го намирам в късното ми лято,
когато пеперудите заспиват,
но пак съм жадна, вече е посято,
ожънато, раздадено, изпито.
Надничам крадешком зад скъсан облак:
звездите се гримират и обличат.
Тревата мека се прибира в гоблен,
от който с ма́хови пера́ отлитат
бека́сите, отпили дъжд последен
и тази мисъл не ми дава ми́ра.
Благодаря, че с тебе ме завлече
на шепа слънчоглед и чаша бира.
... Жълтее човка от гнездо на есен,
горчи препеченият край на зно́я,
навярно има смисъл, доста тесен,
когато си до мен и аз съм твоя.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
