22.02.2018 г., 22:13

Навътре

580 1 2

Всяка една вълна 
разстила върху мекия пясъчен бряг
дантелите на онези сватбени рокли,
никога облечени,
но обричащи
на вечност.

 

Всяка една морска капка
деликатно зашива между гънките им
блясъка на онези диамантени обещания,
никога получени,
но обричащи
на вярност.

 

Всяка една буря
дълбае яростно по дъното на спомените
в опит да изтръгне онези присъствия,
никога усетени,
но обричащи
на незабрава.

 

Всички стъпки по брега
водят само навътре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...