Feb 22, 2018, 10:13 PM

Навътре

584 1 2

Всяка една вълна 
разстила върху мекия пясъчен бряг
дантелите на онези сватбени рокли,
никога облечени,
но обричащи
на вечност.

 

Всяка една морска капка
деликатно зашива между гънките им
блясъка на онези диамантени обещания,
никога получени,
но обричащи
на вярност.

 

Всяка една буря
дълбае яростно по дъното на спомените
в опит да изтръгне онези присъствия,
никога усетени,
но обричащи
на незабрава.

 

Всички стъпки по брега
водят само навътре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...