НаЗадничаво
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Не плача аз, а много ми се плаче,
но мъжко съм момиче – няма как,
довчера беше селското простаче,
а днес е градски и голям простак.
Цървулът ли мазолите му стиска,
настъпвам ли го някак си все там?
Той – мижитурка – аз съм просто ниска,
уста назаем мога да му дам.
Навсякъде е май една и съща,
простащината. Скверният език,
душата ми наопаки обръща,
а той пък се приема за велик.
Преглъщам сухо, в гърлото ми дращи,
не ще хабя ни речи, нито хъс,
че и дори да бъде в златни гащи,
е все отзад и си остава... г.з.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Ваня!
-
А ти, човеко знай, че в този свят,
днес никой не умира в немотия,
без време мре и беден и богат
от завист, алчност и от простотия!
Браво, Наде! Аплодирам те за този стих! -
хаха... абе не съм Всевиждащото око, все пак.
-
И това, Кривчо, и това. Ти си по-дълго от мен онлайн, всичко виждаш. Точно на теб ли да обяснявам?
-
Надежда, кажи си го направо, това което се случи вчера под творбата на Валентин ли те провокира? Или нещо друго те е жегнало... от живота .
Понеже от полу-недоизреченото не съм много сигурен кое те ''вдъхнови''. -
Благодаря ви, момичета! Тони, много точно го е казал Радичков, много точно!
-
"„Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното – че простотията върви с човека, тъй като той си върви, и простотията върви с него...
...Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с толкова огромна простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи…“
Йордан Радичков -
Наденце. ❤️Поднеси цървулите му на трапезата, после с думи, търпеливо го убий. Щом малко дойде, а залогът е голям, не щади от себе си в името на правотата.
-
Казала си го много точно! Виж, следя коментарите, изключително рядко се включвам в престрелките, но идва моментът, когато на човек му писва! И за това този стих много ми допадна!!!
ПП Та, да си дойдем на думата - Моето "Браво" остава в сила!
-
За: "Браво!" не е, Скити, ама олеква.
-
Е, това е! Мен днес ме чоплеше темата за нормалното човешко уважение...
Браво, Наде! Подкрепям те! -
Врачанка - кореняк съм, Жени. Толкова за северозападния диалект.🙂 Изразът е:
Когато и да го утрепеш, все си закъснял... -
такива хора ще пребъдат... и имам чувството, че и не умират, векуват с орлите... днес съм на тема "примитивна справедливост", разбирай, да го утрепеш такъв. Възвишената оставям на другите (прости за северозападния диалект)
-
Не ми е присъщо да съм груба, Кривчо и точката е затова - да ми го напомня. Просто ми писна.
-
Това с червената точка сигурно е майтап.
А иначе, да търсиш правда по таз грешна земя, недей.
Нарекат ли те веднъж ''злодей'' - подпиши се: ''Злодей''! -
Красе, тук казват:
Както и да се обърнеш - дупето ти е все отзад.
Та не ми се вярва колко повярвали в обратното има... -
Наде, стихотворението ти е написано с много чувство, но не му намирам поетичната стойност... аууу, сега видях- и правописни грешки в коментарите, като един виден експерт по коментарите, няма как да не го забележа, извинявай, Миночке... еййй, страшна работа... специалист до специалиста
-
Провокираха ме коментарите...
-
Калки много ми хареса,Наде!
Особено финала! Прегръщам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
