Наздраве, приятели

Е, какво, че утре съм роден?

Какво ли толкова е станало?

Някой, някога заради мен

радост и шубе го хванало.

Определено. Нов живот започва.

Майка ми, баща ми – щастие.

Но и страх се е изкопчвал

за не едно очаквано препятствие.

За здраве са треперили над мен.

За правилните навици и възпитание.

Сам често аз оставах поразен

от собственото мое невнимание.

Носех радост и тъги на близки,

без да искам нещо от това.

Гледах да не падна ниско,

а успях ли? Питам се сега.

Рано е за равносметка, знам.

Може да изчакам още много.

Но животът гасне като плам.

Твърде често, твърде строго

Бог решава вместо нас.

Мисмим си, че не навреме

е дошъл последният ни час.

Този час – наречен земен.

Аз ще пия утре зарад вас

и вие пийте зарад мене.