Наздраве, приятели
Наздраве, приятели
Е, какво, че утре съм роден?
Какво ли толкова е станало?
Някой, някога заради мен
радост и шубе го хванало.
Определено. Нов живот започва.
Майка ми, баща ми – щастие.
Но и страх се е изкопчвал
за не едно очаквано препятствие.
За здраве са треперили над мен.
За правилните навици и възпитание.
Сам често аз оставах поразен
от собственото мое невнимание.
Носех радост и тъги на близки,
без да искам нещо от това.
Гледах да не падна ниско,
а успях ли? Питам се сега.
Рано е за равносметка, знам.
Може да изчакам още много.
Но животът гасне като плам.
Твърде често, твърде строго
Бог решава вместо нас.
Мисмим си, че не навреме
е дошъл последният ни час.
Този час – наречен земен.
Аз ще пия утре зарад вас
и вие пийте зарад мене.
© Бойко Беров All rights reserved.
