Наздравица
За минали и утрешни тъги,
довели до прозрение душата.
За радости, заключени в мази
на овехтелите приятелства.
За думите, неказани на глас,
дочути от невидимото ехо.
За пътят в неочакван час,
граничещ с безкрая на морето.
За слабостта да носиш кръст,
за суеверната ни вяра.
За мисълта, че неведнъж
началото започва с края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
