Назови ме така,
както никой не ме е наричал.
Сътвори ме от цвят,
от неказано с думи "обичам"...
Намери ме насън,
догони ме по тихите стъпки.
Нарисувай ме в пролетен звън,
на лалета в камбанките цъфнал.
Запомни ме така,
както никой не ме е познавал –
като стих, като порив и блян...
И завинаги ще остана!
© Венцислава Симеонова Всички права запазени