Назови ме така,
както никой не ме е наричал.
Сътвори ме от цвят,
от неказано с думи "обичам"...
Намери ме насън,
догони ме по тихите стъпки.
Нарисувай ме в пролетен звън,
на лалета в камбанките цъфнал.
Запомни ме така,
както никой не ме е познавал –
като стих, като порив и блян...
И завинаги ще остана!
© Венцислава Симеонова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
