20.03.2019 г., 8:54

Назови ме по име

587 8 11

Назови ме по име, когато

бели люляци нежно цъфтят

и небето покрие се в злато –

с пролетта заплени се денят.

 

Назови ме по име когато,

птича песен дръвче огласи,

щом от ехо далечно – на лято,

минзухари накацат в треви.

 

Назови ме по име когато,

хорска глъч зазвънти през април,

щом любов се разлее в сърцата

и поля заблестят в цветен стил.

 

Назови ме по име, когато,

пожелаеш искрица една,

да запали в теб огън богато

и превърне в магия света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Дочка! Поздрави и да имаш прекрасна Пролет!
  • Красива нежност. Поздравления!
  • О, Райна, радвам се за вдъхновения коментар - прекрасно е! Благодаря ви - Валя, Пепи, Петър, Ена, Ели, Ина, Розали, Райна, Силве! Честита ви Първа Пролет, нека ни донесе още вдъхновение и добри мисли! Поздрави! И на поставилите в Любими!
  • Ароматно, слънчево и мелодично, пълно с копнеж. Прекрасно стихотворение! Прочетох с удоволствие. Поздравления!
  • Извиках те по име и денят
    от звучните ми гласни се събуди.
    Изпрати по зората първи смях
    на рой прозрачни, нежни пеперуди.
    Извиках те по име и дъжда
    дойде със мен тревата да претърси.
    Едно щурче под първите листа
    направило за нас бе топла къща.
    Извиках те по име през света...
    Напролет даже ехото не свършва.
    Сърцето ми - самотна пещера,
    "Сезам" не чака, само да се върнеш.
    Извика ли ми името? Не знам...
    Ти може би така и не научи,
    че в рая няма строги правила...
    и с който се намериш, сте се търсили.
    ----
    Благодаря ти за размисъла. Честит празник! Бъди вдъхновен!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...