8.07.2019 г., 10:04

(НЕ)Чисто

998 2 3

Отпивах от сълзите на леда.

Очаквах мъката му да ме стопли.

Бушуваше навън света

и наводняваше реки. И локви.

 

Присъствах в своя собствен ад

и някак свиквах с неговата жега.

Не схващах хищния ѝ глад

и празното, оставащо след него.

 

Рисуваха му хората очи

и учеха се да го мразят, и обичат,

а то опитваше се да мълчи.

Не искаше на него да приличат.

 

Прецеждаше душата му гнева

през парата на кипналия огън

и вдигаше наздравиците за това,

което вярваше, че могат и не могат…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Марианка, много си мила и най-сърдечно изказвам благодарността си. Не съм наясно как се свързват едно с друго произведенията, а и някак не това е важно - който трябва ще (ме) разбере. Тъй като вече съществува печатно заглавие на произведение "Алкохол" и друго заглавие - "Луна в празна чаша" избрах да нарека тази си публикация (НЕ)Чисто. И се обяснявам, за да сме НаЧисто. НаЗдраве! Трогната съм от прочита, коментара, присъствието ти. До нови срещи!
  • RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева) - Благодаря, че поспря, за да ми оставиш добра дума, насърчение и вдъхновение. Сърдечни поздрави!
    Светулче - Приеми също моите най-искрени благодарности.
    Благодаря Ви!
  • Впечатляващ резонас! Промъква се, утихва за малко нейде из подсъзнанието и след миг започва да човърка с отговори- въпроси - има ли Го или не, до колко сме подвластни на опиянението от неговите наздравици?! Браво, Светлана, потънах надълбоко...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...