Отпивах от сълзите на леда.
Очаквах мъката му да ме стопли.
Бушуваше навън света
и наводняваше реки. И локви.
Присъствах в своя собствен ад
и някак свиквах с неговата жега.
Не схващах хищния ѝ глад
и празното, оставащо след него.
Рисуваха му хората очи
и учеха се да го мразят, и обичат,
а то опитваше се да мълчи.
Не искаше на него да приличат. ...