(НЕ)Чисто
Отпивах от сълзите на леда.
Очаквах мъката му да ме стопли.
Бушуваше навън света
и наводняваше реки. И локви.
Присъствах в своя собствен ад
и някак свиквах с неговата жега.
Не схващах хищния ѝ глад
и празното, оставащо след него.
Рисуваха му хората очи
и учеха се да го мразят, и обичат,
а то опитваше се да мълчи.
Не искаше на него да приличат.
Прецеждаше душата му гнева
през парата на кипналия огън
и вдигаше наздравиците за това,
което вярваше, че могат и не могат…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Не съм наясно как се свързват едно с друго произведенията, а и някак не това е важно - който трябва ще (ме) разбере. Тъй като вече съществува печатно заглавие на произведение "Алкохол" и друго заглавие - "Луна в празна чаша" избрах да нарека тази си публикация (НЕ)Чисто. И се обяснявам, за да сме НаЧисто. НаЗдраве! 
