Anita765 (Ани Монева)
297 11768
7.03.2017 г., 19:29 ч.

Не е любов 

  Поезия » Друга
370 1 5

Как, откъде да си купи любов?

В шепите стиска парички за щастие.

Виснал над него небесният свод,

още от сивите облаци праща му.

 

Вечер. Неделя. Вратите – залостени.

Бавно, самотен върви по паважа.

Бърше сълза във сакото износено.

Няма любов. Няма и кучета даже.

 

Всички прозорци са пуснали щори.

Има ли нещо зад тях, как да знае?

Никой със него за дом не говори.

След полунощ е студено. Към два е.

 

Някъде тъжно, далеко просветва.

Глътва го улица пуста за кратко.

Бърза самотен. Кога ли е лесно?

Случай не помни такъв - да е гладко.

 

Погледа спира витрина неонова.

Но етикет със "любов" не прочита.

В него остават си търсещи стонове.

Вдига ревера, не смее да пита.

 

Тръгва, а някой след него подвиква.

Пъхва в ръцете два стари кашона.

Не е любов, но с това се привиква –

крият му кръпките на панталона.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Даа, много самотни души има на тоя свят. Хубаво е описано.
  • Еха! Любов не се купува. Позната сентенция, поднесена по нестандартен начин. Браво, Ани!
  • Това стихо е едно прекрасно бижу, как все търсим любовта с една крехка, но неотстъпваща надежда...Поздрав!
  • Чудесно ..!
Предложения
: ??:??