Не е срамно...
Не е срамно да обичаш,
да бленуваш нежността,
бос във въглени да тичаш,
да прохождаш на леда.
Страшно е, когато бягаш
в страх, облян от самота
и душата си напрягаш
да убие гордостта.
Трудно е да се пребориш,
вярваш в някакви лъжи,
раните със пясък тъпчеш
и загубваш се в мъгли...
Търсиш погледи случайни -
бледи снопове лъчи -
да обгърнат твойте тайни,
да се слееш с тях и ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Стоянова Всички права запазени
