12.10.2016 г., 12:07

Не е възможно

1.7K 8 11

            Re: "Прилича на любов" – chianti

 

                     На askme

 

Прилича, зная, на любов прилича.

А може би наистина така е...

Но разумът във мене го отрича

(сърцето казва друго и ридае).

 

То, чувството, дойде непожелано,

нечакано, неискано и късно.

На пръсти се промъкна и остана

(за носене е много тежък кръстът).

 

Когато двама души се намерят,

но всичко между тях е твърде сложно,

наум проклинат даже и вселената,

на глас изричат: "Не, не е възможно!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох с удоволствие...
  • Твърде сложно, мон ами... Топлинка си ми ти, смехурково-гъбкова *
    Чудесен коментар, Мария!
    helpmepaintthestars (Има ли значение) поздравче
    Благодаря ви!
  • Чета го за n-ти път и не зная защо се получава така, но накрая последната строфа все ми излиза " ...на глас изричат:"Не е невъзможно!" Та така, де... и онова клише, дето нямало невъзможни неща... , ама аз съм си гъбка, знаеш...и затова все такива размисли и страсти ми витаят в умната главица... Гуш!
  • Ох, не мога, не трябва, не бива...!
    Как са тежки проклетите "НЕ"-та!
    Помисли си: единствено живия
    заслужава Любов за сърцето си.
  • В началото като че ли се усеща колко е объркана лирическата...Сякаш наистина е така. Но колкото и да е "нежелана", винаги е добре дошла... Поздрави от мен!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...