1.08.2015 г., 20:13 ч.  

Не гори, а тлее 

  Поезия » Друга
292 0 1

 

Свещта в сърцето не гори, а сякаш тлее,

душата посивяла е от злоба в човешките очи.

Усмивката в лицата мъчи се, не може да изгрее,

всичко в нас за дълго ще горчи, горчи.

Все по-често иска ми се да немея,

с всички сетива да чувствам моята любов.

Тъй самотно в хоризонта да се рея,

да излезна чак когато съм готов.

В мен дълбоко любовта повярвай че изгрява,

не мога да я споделя с таз пресъхнала уста.

Тръгнали сме омраза всеки да посява,

тя ни води, води там в пропастта.

                                     В.Й.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, омразата води единствено към Пропаст! Съгласен съм с този хубав извод. Но какво друго могат да правят сърца, които са изпълнени с омраза? Моят отговор е: Нищо друго освен да я преливат като кална вълна в чуждите сърца.
    Така, че Пропастта следва да очаква все нови и нови попълнения!

    Поздрав, Василе!
Предложения
: ??:??