Не гори, а тлее
Свещта в сърцето не гори, а сякаш тлее,
душата посивяла е от злоба в човешките очи.
Усмивката в лицата мъчи се, не може да изгрее,
всичко в нас за дълго ще горчи, горчи.
Все по-често иска ми се да немея,
с всички сетива да чувствам моята любов.
Тъй самотно в хоризонта да се рея,
да излезна чак когато съм готов.
В мен дълбоко любовта повярвай че изгрява,
не мога да я споделя с таз пресъхнала уста.
Тръгнали сме омраза всеки да посява,
тя ни води, води там в пропастта.
В.Й.
© Васил Йотов All rights reserved.
