Меричка (Мери Попинз)
718 2544
8.12.2011 г., 15:43 ч.

Не хранете гълъбите 

  Поезия » Гражданска
395 0 2

 

По тъжните покриви на есенна мъка
потръпва прогонен и гълъбът сив.
Не иска да моли, не вярва разлъка
да спъне му полет в небе, горделив.

 

Крайпътните сенки вилнеят и още
не свършил е тягостен есенен ден.
А той върху покрива нещо се пощи,
навярно очаква трошици от мен.

 

Така беше свикнал, измолил трохите
във малка паничка, с водица до ней.
Сега тук е есен, крещят по стъгдите
рой врани, а славеят вече не пей.

 

Но пролет щом пукне и той се надява -
трошици ще има, безчет и безброй –
ще вдигат с веселие шумната врявa
и славей, и врана в птичия рой!

 

18.10.2011

15.45

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??