Не хранете гълъбите

Dec 8, 2011, 3:43 PM

Poetry » Civilian

436 0 2

По тъжните покриви на есенна мъка
потръпва прогонен и гълъбът сив.
Не иска да моли, не вярва разлъка
да спъне му полет в небе, горделив.

Крайпътните сенки вилнеят и още
не свършил е тягостен есенен ден.
А той върху покрива нещо се пощи,
навярно очаква трошици от мен.

Така беше свикнал, измолил трохите
във малка паничка, с водица до ней.
Сега тук е есен, крещят по стъгдите
рой врани, а славеят вече не пей.

Но пролет щом пукне и той се надява -
трошици ще има, безчет и безброй –
ще вдигат с веселие шумната врявa
и славей, и врана в птичия рой!

18.10.2011

15.45

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Меричка (Мери Попинз)

2011-12-25T21:38:52+02:00

Благодаря, и аз обичам при вас да се спирам!
mimamina (Мина Конарова)

2011-12-20T13:37:37+02:00

Прекрасно пишеш !много харесах!Поздрав!