Не хранете гълъбите
По тъжните покриви на есенна мъка
потръпва прогонен и гълъбът сив.
Не иска да моли, не вярва разлъка
да спъне му полет в небе, горделив.
Крайпътните сенки вилнеят и още
не свършил е тягостен есенен ден.
А той върху покрива нещо се пощи,
навярно очаква трошици от мен.
Така беше свикнал, измолил трохите
във малка паничка, с водица до ней.
Сега тук е есен, крещят по стъгдите
рой врани, а славеят вече не пей.
Но пролет щом пукне и той се надява -
трошици ще има, безчет и безброй –
ще вдигат с веселие шумната врявa
и славей, и врана в птичия рой!
18.10.2011
15.45
© Мери Попинз All rights reserved.
