Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 87
2.07.2019 г., 9:55 ч.

Не идва с грохот... 

  Поезия » Друга
617 3 8

Не идва с грохот краят на света.

А в лятно пладне – с огън безразличен,

сред който два невръстни щъркела горят,

крилцата немощни в небето впили.

 

На оня страшен стълб пламтят

надежди, обич, синева, сърцата...

На кръста си от дим умря денят

и овъглени капят небесата

 

над празната земя. Сред празен свят

душите – бродници се лутат онемели.

Не щъркелите. Милостта умря

в човеците, от злото ослепели.

 

И влачат се през дните без любов

черупките човешки, пълни със пепел.

Заспали въглени. До пламък нов.

До изгрев нов – или до залез сетен.

© Мима Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??