Jul 2, 2019, 9:55 AM
Не идва с грохот...
Не идва с грохот краят на света.
А в лятно пладне – с огън безразличен,
сред който два невръстни щъркела горят,
крилцата немощни в небето впили.
На оня страшен стълб пламтят
надежди, обич, синева, сърцата...
На кръста си от дим умря денят
и овъглени капят небесата
над празната земя. Сред празен свят
душите – бродници се лутат онемели.
Не щъркелите. Милостта умря
в човеците, от злото ослепели.
И влачат се през дните без любов
черупките човешки, пълни със пепел.
Заспали въглени. До пламък нов.
До изгрев нов – или до залез сетен.
© Мима Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
-
И влачат се през дните без любов
черупките човешки, пълни със пепел.
Заспали въглени. До пламък нов.
До изгрев нов – или до залез сетен. !! -
Финалът е страхотен, Мима! Поздравления!
-
Благодаря ви, приятели, за топлите думи! И да си пожелаем да възкръсне милостта във всички сърца.
-
"Милостта умря в човеците..." Жалко, но е истина. Поздрави за стиха!
-
Така е. От подобни малки пожари е изградена кладата на която гори човещината...
Поздравявам те. -
И влачат се...
Много правилно! -
Много е хубаво! Много!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
