Не искам да бъда ерген
Добре, че те няма у нас,
та аз да полея цветята.
От време на време е хубаво аз да съм "ти".
Не мога да свикна от раз,
но лека-полека се справям:
стопанин на къщата ставам за няколко дни.
Прозорците. Да проветря.
Но после дали ги затворих?
Изключих ли бойлера, врътнах ли вънка ключа?
И не че е трудно това,
но някак си малко е кофти
леглото си сам да постеля и сам да заспя.
И както наливам вода
в бутилката ни за поливане,
разбирам, че тази вода я приготвям за теб.
Да можех да видя сега
ръцете, които я сипваха
на здравеца и детелината с тънък финес.
И не че е слабост това,
но знам, че не мога без тебе.
Не искам да бъда ерген, при такава жена!
Ела си, стопанке, у нас,
без теб съм бодил непотребен.
Ела да полееш цветята със блага вода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
И оригинална постройка.
