Не искам нищо друго
Не искам нищо друго
Искам я, душата си, обратно!
Ти я взе, когато си замина,
разхвърли в мене всичко безобразно,
остави ме - жестока, несломима.
Мечтите, дето взе, не ми ги връщай -
не бяха мои, няма да се сбъднат.
Тя бяха дом, студена къща -
стопаните ù няма да се върнат.
Илюзиите, дето си изграждах,
се срутиха, от болка натежали.
Посрещах ги или пък ги изпращах -
не бяха живи, няма да ги жаля!
А любовта, която ме напусна,
ме остави празна, безсърдечна.
Да бъда същата е вече късно
и чувствам се и чужда, и далечна.
Белязах себе си с вини и грешки,
останах пропаст, разкървена рана.
У мене не остана грам сърдечност,
ни нещо, за което да се хвана.
Та, е затуй копнея за душата -
щом искаш, наречи ме егоистка!
Със нея ще си върна добротата -
останалото не е мое да го искам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Красимирова Всички права запазени
