Kalycha (Лъчо Калъчев)
19 8
10.11.2010 г., 11:33 ч.

Не изпивай последните глътки 

  Поезия » Гражданска
704 0 8

Не изпивай последните глътки от старото вино.
Нека с теб ги запазим за други, добри времена.
От тревоги и бури животът ни бързо изстина
и попари душите ни тънка сребриста слана.

Невъзможното щастие, скрито в гори тилилейски,
ни веднъж не похлопа на вратника, грохнал от студ.
Тъй, да грейне в очите ни. Топло и живо. Но нейсе...
За години прогони го бурният в мислите смут.

Колко чаши изпихме? И тостове колко звънтяха?
Все за светлото бъдно - надежди и пивки лъжи.
Онемя от несбъдване нашата дървена стряха
и съдбата не искаше нищо добро да дължи.

Като пън ни подмина, и други отиде да радва.
С тия пусти имоти, и с тая - безспир веселба.
За дървото изсъхнало всякога има си брадва.
За просия по пладне - окъсана вехта торба.

Не изпивай последните глътки от старото вино.
Нека те ни послужат за комка в последния час.
Къшей хлебец остана, безквасен, и бяла пъртина -
да напомнят за святото, още несбъднато в нас.

(От "Жълтици в дъбовата ракла")

© Лъчо Калъчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както винаги оставам безмълвна пред таланта ти,Лъчо!
  • Поетичен цар си, човече!
    Поклон пред красотата на Поезията ти!
  • Колко чаши изпихме? И тостове колко звънтяха?
    Все за светлото бъдно - надежди и пивки лъжи.
    Онемя от несбъдване нашата дървена стряха
    и съдбата не искаше нищо добро да дължи.
    ---
    много са чашите с надежди и пивки лъжи...
    много , много хубаво е това!
  • Прекрасно е!
  • "Колко чаши изпихме? И тостове колко звънтяха?
    Все за светлото бъдно - надежди и пивки лъжи.
    Онемя от несбъдване нашата дървена стряха
    и съдбата не искаше нищо добро да дължи."

    "Онемя от несбъдване" - едва ли може да се постигне по-изразително внушение! Поздравления и за тази силна творба!

  • Лъчо, тая дъбова ракла цяло имане е. Поздрав!
  • "Къшей хлебец остана, безквасен, и бяла пъртина -
    да напомнят за святото, още несбъднато в нас."
    С респект!*

  • Стихотворенията ти винаги ми носят една емоция, винаги това чувство... Някакво удобно скривалище от времето, като застинал миг. Нещо топло и познато, щастливо, но с усещане за предстоящо лошо, без страх обаче. И винаги към края вече нещо блещука! Винаги светъл поглед на финала, нищо, че като цяло меланхолия обитава стихотворението.
    Много красиво! Не знам дали някой ще разбере необяснимото чувство, което опитах да побера в думи.
Предложения
: ??:??