FFortuna (Петя Павлова)
67 114
23.08.2017 г., 18:24 ч.  

Не късай тишината 

  Поезия » Друга
536 6 4

Щом бавно тъмнината се износи

от острите целувки на звездите,

а всеки хоризонт е само плоскост 

от изгреви, в зениците присвити, 

 

простят ли се на прага ветровете 

със себе си, но без да се дочакат, 

а слънцето по хълмовете крета   

и сенките покълнат отначало, 

 

зашепнат ли от мъка слънчогледи, 

разплакали последната си суша,

и думите, окаяни от бедност, 

в гласа си хипнотично се заслушат, 

 

прокъса ли се с писък тишината, 

прегръдката – на примка да прилича 

в затегнатия клуп на рутината...

Тогава ще престана да обичам. 

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??