Не ме докосвай!
Ще политна...
Как ли орлите летят?
Не ме докосвай!
Много скитах,
за да достигна този връх.
От тебе бягах,
със сърце разкъсано
от грубите ти пръсти.
От тебе страдах,
а ти с лице навъсено,
пред Бога лицемерно се прекръсти.
Не ме докосвай!
Ще свърша долу, в дерето...
Върху праха ми ще разцъфне
разкошното любовно цвете,
семената ще разпръсне
като манна небесна над полето.
Не ме докосвай, Лъжа!
Дълго бях в твойта хватка.
Истината с плесник сега разбрах.
Вярата в мен изплака.
Късно е високо да летя.
Ще следвам на съдбата пътя...
Не ме докосвай!
02 07 2016
© Надежда Борисова Всички права запазени