Не ме докосвай
Не ме докосвай
Не ме докосвай!
Ще политна...
Как ли орлите летят?
Не ме докосвай!
Много скитах,
за да достигна този връх.
От тебе бягах,
със сърце разкъсано
от грубите ти пръсти.
От тебе страдах,
а ти с лице навъсено,
пред Бога лицемерно се прекръсти.
Не ме докосвай!
Ще свърша долу, в дерето...
Върху праха ми ще разцъфне
разкошното любовно цвете,
семената ще разпръсне
като манна небесна над полето.
Не ме докосвай, Лъжа!
Дълго бях в твойта хватка.
Истината с плесник сега разбрах.
Вярата в мен изплака.
Късно е високо да летя.
Ще следвам на съдбата пътя...
Не ме докосвай!
02 07 2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
