Не ме оставяй!
Не ме оставяй сам,
птиците отдавна отлетяха
отнесоха със себе си
Надеждата
скрита под перата
на крилата.
Ела Несретнице,
с дъх стопли ме
напусна ме
не каза сбогом
сърцето ми открадна
там кърви,боли ме
за кой ли път в очите
следите оживяват
Навън виелица
прозорците рисува
студът със леден дъх
търси си пролука
огнището във пепел
минало тълкува
не ме оставяй сам,
страхът при мен
почуква!
Декември,2018г
Варна,гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени