15.12.2018 г., 12:03

Не ме оставяй!

1.4K 12 30

Не ме оставяй сам,

птиците отдавна отлетяха

отнесоха със себе си

Надеждата

скрита под перата

на крилата.

Ела Несретнице,

с дъх стопли ме

напусна ме

не каза сбогом

сърцето ми открадна

там кърви,боли ме

за кой ли път в очите

следите оживяват

Навън виелица

прозорците рисува

студът със леден дъх

търси си пролука

огнището във пепел

минало тълкува

не ме оставяй сам,

страхът при мен 

почуква!

 

Декември,2018г

Варна,гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Илияна,същото ти желая и аз!Шампанското в бутилката е вече неспокойно и чака с нетърпение да го налея в чашата си и да вдигна тост за всички вас мои незаменими приятели!
  • Гавраил, разбира се, че няма как да бъдеш пропуснат!
    И от мен: Весело посрещане на 2019 година!
  • Ана,Руми,ако нещо така силно докосва сърцето това са пожеланията които сте ми изпратили.Много съм ви благодарен и на вас също ви пожелавам весело посрещане на Новата година!
  • В празничните дни самотата е най-осезаема, но аз вярвам, че най-доброто предстои, защото птиците винаги се завръщат и Надеждата възкръсва!!! Поздрав, Гавраиле и весело посрещане на Новата година!
  • Честито рождество! Здраве и творчески върхове!🙂

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...