Не ме питай...
НЕ МЕ ПИТАЙ...
Не ме питай, облаче ле бяло,
де отивам, накъде съм полетяла.
Там ги няма бащини ми двори,
нито стара майка да говори.
Няма татко благо да пожали,
нито мъжка длан да ме погали.
Там ги няма моите дечица,
ни братец, ни мила сестрица.
Няма я и родната ми стряха
и другари, дето в младост бяха.
Там, когато болка ме събори,
няма кой за мен да се помоли.
Дунав бели там не се вълнува,
не шепти Байкушевата мура,
няма Янтра, кулата на Балдуина.
Но оттука трябва да замина...
Утре тръгвам, облаче ле бяло,
там, де чуждо слънце е изгряло,
хляб да диря в пустата чужбина -
мащеха за мен е моята родина.
Ти не питай, облаче ле бяло,
толкоз мъка в този свят видяло,
колко струва този труден залък,
че светът за болката е малък.
Чужди залък в гърлото засяда,
а горчиви думи са награда.
Гурбетчията е бедното сираче,
там за него никога не плачат.
Не ме питай, облаче ле бяло,
де отивам, накъде съм полетяла.
Утре с мене заплачи за сбогом,
твойте сЪлзи да ме изпроводят.
Че не ще аз скоро да се върна,
няма скоро близки да прегърна.
А когато вятър над Балкан повее,
нека тази тъжна песен да запее.
октомври 2007г.
© Даша Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Затрогващо,Далечна!Ще го препрочитам!
-
Невероятен стих!!!
-
Много истина. За това горчи.Чувство,познато за мнозина.Горчи
-
Много е силно, съдържанието му просто разплаква! И мелодията - на "Де си било, облаче ле бяло,..." е чудесно подбрана! Въобще - чудно стихотворение.
Но според мене формата навсякъде трябва да бъде издържана! А - от цялото стихотворение - в седем реда ритъмът се нарушава: сричките в тях не са по десет, както би трябвало да бъдат. Тези редове биха могли да станат съответно:
"нито братец, ни мила сестрица",
"нито кулата на Балдуина",
"мащеха е моята родина",
"гурбетчия е като сираче",
"де съм била, де съм полетяла",
"и когато вятърът повее,
тази тъжна песен нека пее!"
В тези редове е добавена по някоя дума, която наистина обгатява съдържанието, но нарушавайки ритъма. А и без тези думички всичко си се разбира; в случая, според мен, е по-важно да се запази съвършенството и на формата, както е при Вазов. -
страшно.....
-
Настръхнах след прочита и буца заседна на гърлото ми.За съжаление всичко написано е абсолютно вярно.
-
болиш ме и мен!
как не искам да е така Даша!!! -
най-българската...
-
Това си го казала през 2007,а сега ..?!
-
Даша, поклон!...Разплака ме...Прегръщам те, там, където си!
-
БОЛИШ.
-
Много болка...
-
Много силна емоция носи посланието ти , Даша!
-
Браво, Даша!
Всичко си казала в стиха за емигрантите! -
Усеща се емоцията..
Тъга!
Браво! -
Браво!
-
Както винаги си на ниво. Всичко е много стойностно и изпипано.
А иначе... Тъжнота!
Но ще мине време и това което си оставила тук и него няма да го има...
Само облаците ще са все така бели. -
тъжно и носталгично...
-
Емигрантите са като дърво без корен!
Тъжно е! -
Натъжи ме!
За жалост,такава е орисията на по-голямата част от българите!
Великолепен стих,макар и тъжен!!!
Поздрав! -
разплака ме...
много тъжно...много истинско... -
Много тъжно, много истинско!!!Дано скоро се върнеш!!!
-
Благодаря ви.
-
...светът за болката е малък.
* * *
Да! Болезнена песен! -
тъжна емигрантска песен...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
