НЕ МЕ ПИТАЙ...
Не ме питай, облаче ле бяло,
де отивам, накъде съм полетяла.
Там ги няма бащини ми двори,
нито стара майка да говори.
Няма татко благо да пожали,
нито мъжка длан да ме погали.
Там ги няма моите дечица,
ни братец, ни мила сестрица.
Няма я и родната ми стряха
и другари, дето в младост бяха.
Там, когато болка ме събори, ...