Jul 21, 2008, 11:19 AM

Не ме питай...

  Poetry » Other
2.4K 1 25
 

НЕ МЕ ПИТАЙ...

 

 

Не ме питай, облаче ле бяло,

де отивам, накъде съм полетяла.

Там ги няма бащини ми двори,

нито стара майка да говори.

 

Няма татко благо да пожали,

нито мъжка длан да ме погали.

Там ги няма моите дечица,

ни братец, ни мила сестрица.

 

Няма я и родната ми стряха

и другари, дето в младост бяха.

Там, когато болка ме събори,

няма кой за мен да се помоли.

 

Дунав бели там не се вълнува,

не шепти Байкушевата мура,

няма Янтра, кулата на Балдуина.

Но оттука трябва да замина...

 

Утре тръгвам, облаче ле бяло,

там, де чуждо слънце е изгряло,

хляб да диря в пустата чужбина -

мащеха за мен е моята родина.

 

Ти не питай, облаче ле бяло,

толкоз мъка в този свят видяло,

колко струва този труден залък,

че светът за болката е малък.

 

Чужди залък в гърлото засяда,

а горчиви думи са награда.

Гурбетчията е бедното сираче,

там за него никога не плачат.

 

Не ме питай, облаче ле бяло,

де отивам, накъде съм полетяла.

Утре с мене заплачи за сбогом,

твойте сЪлзи да ме  изпроводят.

 

Че не ще аз скоро да се върна,

няма скоро близки да прегърна.

А когато вятър над Балкан повее,

нека тази тъжна песен да запее.

 

 

октомври 2007г.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

  • Затрогващо,Далечна!Ще го препрочитам!
  • Невероятен стих!!!
  • Много истина. За това горчи.Чувство,познато за мнозина.Горчи
  • Много е силно, съдържанието му просто разплаква! И мелодията - на "Де си било, облаче ле бяло,..." е чудесно подбрана! Въобще - чудно стихотворение.
    Но според мене формата навсякъде трябва да бъде издържана! А - от цялото стихотворение - в седем реда ритъмът се нарушава: сричките в тях не са по десет, както би трябвало да бъдат. Тези редове биха могли да станат съответно:
    "нито братец, ни мила сестрица",
    "нито кулата на Балдуина",
    "мащеха е моята родина",
    "гурбетчия е като сираче",
    "де съм била, де съм полетяла",
    "и когато вятърът повее,
    тази тъжна песен нека пее!"

    В тези редове е добавена по някоя дума, която наистина обгатява съдържанието, но нарушавайки ритъма. А и без тези думички всичко си се разбира; в случая, според мен, е по-важно да се запази съвършенството и на формата, както е при Вазов.
  • страшно.....

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...