11.07.2008 г., 12:24

Не ме питай

868 1 5
 

Не ме питай

 

Не ме питай дали те обичам,

а просто ме виж,

на щастлив човек сега приличам.

Тревогите бягат от мен,

болката спира във миг,

щом ти си до мен,

се чувствам аз толкоз велик.

Морета от болка преплувах.

С нас да бъде всичко наред

 молих се  нощем, будувах.

Ти обич и радост ми носиш.

Ти моят остров блажен

си сред океана

и нищо от мене не просиш,

затова сърцето свое

ти давам в замяна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...