Не ме питай дали те обичам,
а просто ме виж,
на щастлив човек сега приличам.
Тревогите бягат от мен,
болката спира във миг,
щом ти си до мен,
се чувствам аз толкоз велик.
Морета от болка преплувах.
С нас да бъде всичко наред
молих се нощем, будувах.
Ти обич и радост ми носиш.
Ти моят остров блажен
си сред океана
и нищо от мене не просиш,
затова сърцето свое
ти давам в замяна.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
