Приюти очите ми във своите очи,
първичен плам им дай, за да прогледнат –
слепец съм от изплакани сълзи,
пустиня съм от съхнещи копнежи.
Наричай ме стихия, лудост, вик,
наричай ме и жажда ненаситна –
за теб съм ураган, избягал стих
и никой вече няма да ме стигне.
До прага ти самотен долетях,
в прозореца крилете си пречупих.
Дори от всичко да създавах грях,
невинна винаги ще бъда. ...